Животът ме преряза, но за кратко.
Отдавна спрях да съм му длъжна,
защото вече съм оттатък,
невярваща, че пак ще ме излъже.
А ти контурите му по пантофи мина.
На сигурно гнездо си сви,
от страх да не настинеш,
така и не прогледна с твоите очи.
И какво, че получи бакшиш?
Вземаше даром от чуждия пай,
предъвкал на едро, днес отново мълчиш.
Крадеше от себе си май.
Какво, че на топло стоя си у вас?
Мене запратил в тежката зима,
да не би да се минеш, има си хас!
Страхливците само се крият, докато бурята мине.