автор: Vaia

Необратимо
тихо, безбрежно,
вглъбено,
очакване
питаше
и ме поглъщаше
в теб.
И потъвах във нас,
и пътувах към себе си
неназовима,
безмълвна…

С целувка
ме будиш -
не зная коя съм.
Самотният остров
е толкова малък
в морето човешко,
в морето от страсти…
И как да си тръгна,
къде да отида
без твоите ласки
така непресторени
като вълните
и вятъра, слънцето…
Днес е завинаги
вчера и утре.
Сега любовта
е необратима
като смъртта
и е вечност
за двама.