Като струйнал се пролетен дъжд
я целува любимият мъж…
Разпилял вишнев цвят по леглото,
той я люби с вампирска охота…
И събужда плътта ù със жар
под небесния звезден олтар…
Славей пей… Отмалява нощта…
На деня се разгаря пещта…
Спят усмихнати голи телата…
От дъжда, оплодена жената,
разцъфтява под Божия свод
в малка пъпка, стаила живот…
1.12.2009 г.