автор: Slon-Madrigal

(басня)
Един градинар имал хубава и голяма овощна градина, която давала много плод. Случила се обаче неблагоприятна, сушава година и всичко, което дръвчетата в градината родили ,били две малки ябълки. Градинарят гледал изсъхналите плодове, скубел си косите, вайкал се, без да знае какво да стори.
Тогава ненадейно откъде долетял един кос и му казал:
- Добри човече, много съм уморен и жаден, позволи ми да си разквася устата с една от твоите ябълки, аз ще ти се отблагодаря!
- Хапни си, косе - отвърнал му градинарят - Нищо няма да спечеля от тези две ябълки.
Утолил косът глада си, кацнал на едно клонче и запял от радост.
Мигом от околностите долетели още косове и започнали да кълват другата останала ябълка. Скочил градинарят, завикал, започнал да ги замеря с камъни и буци пръст
- Ах, зли създания! - крещял той - аз ви предложих половината си реколта, а вие искате да ми вземете всичко!
Отлетели косовете,последен останал само онзи, който пръв го заговорил
- Защо се гневиш, човече? - рекъл му той - Нали ти сам каза, че тази реколта е твърде малко, за да я продадеш и да спечелиш от нея, затова аз реших да ти помогна. Изядох ябълката, ала запазих семките и докато пеех, ги пусках една по една в твоята градина, за да поникнат силни и здрави дръвчета. Викнах и моите братя да дойдат, за да ми помогнат, но ти ни прогони. Остани си със здраве, градинарю!
Казал това косът и отлетял, а градинарят никога повече не успял да направи градината си така голяма и хубава, каквато била преди.