автор: vitoriovitalis

50. Тютюн


В три часа през нощта Емето, големият брат и майка му потеглят за полето.
Бащата е инвалид, прикован на легло от години. Портичката изскърцва и копитата на магарето издрънчават на паветата.
Къщата им е на централния белвилски площад. Балконските стъкла на етажа, винаги облепени с пожълтяла от слънцето бяла хартия, гледат точно към Героя – на юг. Нощта е тиха и звездна. Купчините камъни, безразборно разхвърляни около паметника, спят непробудно.
Малката група тръгва надолу по уличката. Дръжките на мотиките се поклащат в големите плетени кошове, затиснати от вързопи, стомни с вода и друг багаж, с който са натоварили добичето.
Пресичат сухото дере по мостчето край Градската градина. Минават покрай тютюневите складове и излизат на шосето за Гарата. От къщите, подредени от двете му страни, започват да излизат и други ранобудници.
Тополите, засадени пред гаровото площадче, зашумяват от невидим полъх на вятъра. Гарата е добре осветена, но няма никой. Над плътно затворените врати са поставени емайлирани сини табелки с бели надписи на северен, и кой знае защо – и на френски език.
Магарето се насочва надясно. Преминават железопътните коловози на едно място, покрито с дебели дървени талпи. На перона, покрит с навес, поставен върху изящни метални колонки, боядисани във военнозелен цвят, също няма никой.
Стъпват на полския път. От двете им страни шумолят царевичните стъбла. Тютюнът и градината са още надолу – в ниското. След още стотина метра оттам е Голямата жълта река.
Най-после пристигат на нивата. Залавят се мълчаливо на работа. Няма време. Тютюнът се бере по тъмно. Първа ръка, втора ръка - край няма. Мъжете трупат набраното върху овехтели домашни престилки. Когато идва майката, го подрежда внимателно в кошовете. Сноват напред-назад между редовете като сомнамбули. Магарето кротко щипе трева в тъмнината.
Някъде в покрайнините на градчето изкукуригва самотен петел. Никой не го последва. Още е твърде рано. Звездите не са изсветлели.
Майката спира за кратка почивка - да приготви закуската. Да не премалеят момчетата. Емето и брат му сядат на земята и дъвчат бавно коматите. Малко сирене и по един домат. Хайде !
Кошовете са напълнени. Звездите са си заминали неусетно. Петлите кукуригат, но няма кой да ги чуе. Мъжете подхващат тежкия товар и го нахлузват от двете страни на магарето. Ръцете им са почернели от тютюневия катран.
Слънцето се показва бавно зад върховете на планината. Листата лепнат от топящите се отровни сокове. Повече не може да се бере. Братът и майката нарамват мотиките и поемат за градината. Емето провлачва крак обратно за града. Докато те се занимават със зеленчуците и овошките, малкият брат вече трополи с магарето по паветата.
На площада е пълно с хора. Новият окръжен секретар е решил да покаже на какво е способен. Всички партийни работници и чиновниците от общината са извадени на бригада. За три дни централният площад на Белвил най-сетне трябва да е асфалтиран.
Емето няма време, за да им обърне подобаващо внимание. Той дори не забелязва съпругата на всемогъщия до вчера Борис. В елегантни работни дрехи тя прекопава розовите храсти край лятното кино. Той отваря портичката и нежно плясва магарето отзад.