автор: dyx

21.11.09г.,около 12 часа на обяд.Изкачих се за втори път на връх Острец.Седнал съм на върха на параклиса свети Георги(същия този,който убива ламята на невежеството с копието на будното си внимание).Денят е слънчев.Времето-прекрасно.Питам се за това,какво му трябва на човек в такива моменти,когато времето е спряло,когато вечността разкрива своята усмивка.Какво му трябва на човека за да бъде истински щастлив?

И от дълбините на съществото си дочувам отговорът...Истинското щастие не се крие в постигането на това или онова.Истинското щастие е в това какво си ти в настоящето.Защото кога би бил щастлив,когато постигнеш всички тези неща,някъде в бъдещето;или сега,когато избереш да си щастлив и не защото имаш големи постижения,титли пред името си или много пари,ни най малко.А защо тогава?Защото точно сега си позволяваш да бъдеш себе си.Да,именно в това е заключено истинското щастие-да БЪДЕШ.Да бъдеш е извън времето.Да бъдеш се изпитва само сега!
И как човека да се научи,че това е най-важното се питам?Как да разбере,че нищо не е по-хубаво от това-да си себе си и да живееш за свото сега?Да утрето може да донесе премеждия,но стува ли си да се смущаваш за това,струва ли си да изпускаш прикрасното настояще заради някаква фантазия?Или пък вчера?Вчера може да ти се е случило нещо,но тава сега няма значение.Защо да се губиш заради нещо минало?Нима това,което е истинското не се изживява само в този момент.
Ето ме на върха на света,съзерцавайки безкрая.Нищо не искам.Нищо не ми трябва.От нищо не се нуждая за да изпитвам щастието си.Просто мигът,Бог и безкрая в едно.Сега разбирам,сега виждам,сега усещам....това,което се нарича ВЕЧНОСТ се разкрива на човека,когато той самия излезе от времето и се потопи в настоящето...сега разбирам,че радостта не зависи от условията навън,но от единството,което е вътре...и се питам,как човек да задържи това единство,когато е между хората и изпълнява своя дълг?
Тишина...нов отговор.Да се превърнем като децата,защото тяхно е ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.Едно дете е признателно за всичко.Едно дете обича.Едно дете е погълнато от момента,независимо дали играе,мечтае или спи;независимо дали е на училище или навън с приятели-то ЖЕВЕЕ,диша и се смее.Сърчицето му тупти и в това туптене звучи гласът на Бог."Всичко е наред",казва Господ на детето и то му вярва,и вижда ,че всичко е наред.Разбирам,в това е въпросът-да се довериш на своя Бог,да зажижееш в настоящето.Да се вслушваш в сърцето си и да му позволяваш да ти разказва чудната си истирия.Така усмивката може да се върне на лицето ти и да остане там.Така животът ти може да се преобрази.Така можеш да разбереш какво е да си ЖИВ.На живия не му е нужно нищо,само да живее и да сподела щастието си със своя ближен.На къде те води Животът?Какво ще се случи с теб?Кой ще се погрижи за делата ти....въпросите постепенно намаляват,защото ти Живееш и това е отговорът на всеки въпрос.Щом си Жив,значи всичко е наред.Щом живееш значи си намерил своя път.