автор: GINKO_PRIM

Днес съм щедра,
защото осъмнах сгушена в прегръдката му.
Затова мога да си позволя
да се направя съвсем на маймуна.
(няма нищо общо с китайските хороскопи, повярвай!)
Просто отказвам да ме вълнува
мнението на околните.
Не ми пука!
Позволявам на всеки да ме обвинява
за всичко.
Колко бяха смъртните грехове?
Седем ли?
Давай!
Поемам ги всичките...(и твоите даже)
и лъжите,
и алчността,
и кражбите,
и греховните помисли и желания,
и убийствата...
По-нататък не ги помня –
така и не дочетох онази дебела книга,
за която твърдят, че била най-продаваната в света.
Лъгала съм.
Толкова пъти съм лъгала себе си,
че не ми стана неудобно да те излъжа и аз.
За какво ли?
Например, за това, че до тебе се чувствах човек.
Не мога да си обясня как винаги успявах.
Алчна съм (вече).
Винаги съм искала да ме обичат повече –
още и още (колкото повече – толкова повече).
Откраднах.
Най-после намерих сили
да открадна сърцето на друг
(не, че той не открадна моето от теб),
но не можеш да си представиш
колко прекрасно и невероятно е усещането
от притока на адреналин (или ендорфин) след такъв обир.
Ако случайно успееш да прочетеш дори част от мислите ми,
ще се изчервиш до корена на косите си –
толкова непривично-неприлични са.
Кой ти е виновен, че не успя
да ме изкараш от коловозите на скучните повторения?
Аз? Добре. Така да е.
„Поискай и ще ти се даде” е стара истина.
Що се отнася до убийствата,
засега поемам отговорността за едно със сигурност.
Успях да убия чувството си за вина към теб.
Направих го съвсем целенасочено
и без въобще да се замисля за последствията.
И тях ще си ги понеса сама. Знаеш, че мога.
Сега съм влюбена, адски желана и обичана,
и съм готова да продължа нататък.
Това бил пътят към ада?
И какво от това?
Знаеш ли колко е сладък?