автор: sia

Видях те. Нищо не трепна в мен.
Не се влюбих от пръв поглед.
Приех те.
С интуицията на самотник разбрах, че нещо е станало.

Не го поощрявах, не му се съпротивлявах.
Просто продължих да живея като самотник, който тъгува по-рядко ...

Сега - даже не зная как изглеждаш.
Не те сравнявам с никой друг.
Освен теб не пускам никого в себе си.
Мислят, че съм грешна.
Лъжа е.
Силна съм - като грях.
Обичам те. Това е част от мен.
И грях е - за тези, които ме искат.
Които всъщност искат част от теб.
Господи, не съм съгласна.