автор: bilqna_popova

Нашите стари тела .
Не им дължим никакво обяснение .
Искам до теб да умра .
Не искам да бъда спасена .
В хамака на тоя живот ,
във който два пътя люляхме .
Посяхме мак от любов .
И ниска трева умълчана .
И плувахме през общо море .
Вече брегът отсреща ни чака .
Ако се спъна – да ме подпреш .
Да те целуна накрая . Внезапно .
Обичай моята обла гръд .
Обичай обичта си към мене .
Миговете на боготворена плът .
Самовлюбеността , че е наша Вселената .
После ще остане един :
с очи от бездна – сакат без другия .
Нека счупи всички чинии ,
от които сме кусали щастие .
Нека счупи всичките чаши –
всички напомнят за нащо пиянство .
Часовникът сам ще спре ...
В сивия обръч на небрежния кок , ако остана ...
Ако си ти - в сивотата на тъжното мъжко пространство .