Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 0
Всичко: 422

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПротектор 234
раздел: Фантастика
автор: dred

Вдъхновено от света на Fallout 3.
Нека се молим фантазията да си остане фантазията.


Протектор 234 крачеше бавно по пустата улица.
Малката му полусферична глава закачена върху солидното метално тяло се въртеше във всички посоки търсейки нарушител. Вършеше това за което беше беше произведен от „ПротектКонструкт“ а именно да охранява обекти и протектор 234 го правеше наистина добре.
Роботът продължаваше да крачи по пустата улица въртейки глава във всички посоки въпреки,че това не беше нужно. Широкоспетърните му сензори можеха да доловят всяка форма на живот в радиус 50 метра,но въпреки това той предпочиташе да се оглежда. Предполагаше,че това е част от работата на всеки добър пазач,а той смяташе че е наистина добър в това което върши. Достигна края на улицата и се завъртя бавно около оста си търсейки скрити нарушители. Широкоспектърните му сензори се включиха на пълна мощност само за секунда ,но това му беше повече от достатъчно за да разбере ,че е сам. За пореден път констатира,че заряда на малката ядрена батерия ,скрита под слоевете стомана дълбоко в корпуса му е спаднал на 18 %. Изчисли,че ще има капацитет за още 30 години.
Протектор 234 се надяваше ,че до тогава ще се появи някой техник от „ПротектКонструкт“ за да я подмени. Той харесваше работата си и искаше да продължи да я върши. Прецени ,че за сега не е необходимо да изключва или ограничава системите си. Вече беше направил компромис когато преди 45 години ,когато ограничи мощността на топлинните детектори до 40 %.Протектор 234 се надяваше господаря му да не го накаже за това,но енергията му беше нужна,а не знаеше кога от „ПротектКонструкт“ ще изпратят някого от техническата поддръжка.
Роботът се обърна надясно продължавайки да крачи бавно по улицата. Вятърът се плъзна по ръждясалия му корпус отчупвайки малки късчета ръжда,но това не го спря в обиколката му.
От двете му страни се издигаха здания,които сякаш се опитваха да прободат тъмното небе. По сребристите им тела зееха грозни язви причинени от времето. Голяма част от прозорците които някога покриваха небостъргачите сега бяха изпочупени,от корозиралия цимент се показваха ръждясали арматури от металния скелет. Горната част не една от сградите се беше наклонила и със всяка година наклона се увеличаваше заплашвайки половината небостъргач да рухне. Вятърът се плъзна по изкривената конструкция отвявайки микроскопични прашинки цимент и в този момент прозвуча тихо пропукване и една буца бетон се откъсна и полетя от 300 метра височина .След няколко секунди спадна на улицата ,по която патрулираше Протектор 234.
По електронните му схеми пробяга разтревожен импулс ,системите у се задействаха на 100 % мощност и протекторът се завъртя светкавично вдигнал двете си трипръсти ръце от които се показваха дулата на бойните лазери.
Фиксира разбитата буца бетон и бавно свали към земята ръцете си. Протектор 234 изпита разочарование. Отново фалшива тревога. От както беше на служба никога не беше получил възможност да спре нарушител ,за което разбира се беше програмиран.
Той изключи ненужните системи, намали мощността на необходимите до минимум и закрачи напред заобикаляйки буцата цимент като не я изпускаше от поглед. Внезапно спря и бавно вдигна глава нагоре...или поне се опита. Производителите му не бяха предвидили подобна възможност и се наложи Протектор 234 да свие колене и да наведе назад масивния си корпус. Металните стави на коленете му изскърцаха протяжено и на асфалта се посипа ръжда. Застанал в това крайно непривично положение той погледна нагоре .
Сградите които му беше наредено да пази бяха в лошо състояние доколкото в софтуера му имаше информация за първоначалното състояние на поднадзорните му обекти. Фиксира наклонения небостъргач под чиято сянка стоеше. Изчисли,че наклонът на горната му част се е увеличил с още 1,7% .Ако рухнеше трябваше да промени маршрута ,по които се движеше.
Протектор 234 не харесваше промените. Вече 4 пъти се беше налагало да изменя първоначално зададения му маршрут и се надяваше да не бъде наказан за това. Предполагаше,че господарите му щяха да одобрят или поне да разберат промените които сам беше направил. Това не влизаше в програмата му ,но той трябваше да пази.
Проследи с поглед как още един къс се откъсва от наклонения небостъргач,удари се в по чудо оцелял прозорец и сред дъжд от стъкла полетя надолу. Буцата се разби с трясък в един от паркираните от двете страни на улицата автомобили и смаза ръждясали му покрив сякаш машината беше направена от картон. Стъклата забарабаниха по ръждясалия корпус на Протектор 234 ,но той не им обърна внимание.
Определено поднадзорните му обекти не бяха в първоначалното си състояние. Надяваше се скоро хората от техническа поддръжка да дойдат и да отстранят всички повреди. Все пак това не беше негова работа.
Той трябваше да пази и го правеше.
Протектор 234 закрачи напред скърцайки с металните си стави. За пореден път отчете ,че лявата има нужда от поправка. Вече 7 пъти беше падал заради нея,а изправянето му костваше прекалено много енергия на изхабяващата се батерия. Вече знаеше ,че техническата поддръжка не е в състояние да се отзове веднага и да отстрани увеличаващите се проблеми,затова трябваше да погрижи сам за каквото можеше. Премести по-голяма част от тежестта си на дясната си механична става и продължи да крачи напред полюшвайки се леко.
Вървеше между двете редици ръждясали и разпадащи се под натиска на времето автомобили. Няколко бяха смазани от паднали от небостъргачите отломки.
Изпод една огромна стоманена греда се показваше част задницата на кола и Протектор 234 спря за да огледа,но преди това не пропусна да сканира района наоколо за евентуални нарушители. Гредата беше огромна и той изчисли,че тежи между 23 400 и 23 480 килограма .Според записите му тя беше паднала преди седем години смазвайки под себе си автомобили с регистрационни номера ХК 234-8 и ХК 129-0.Прецени,че повредените машини не подлежат на възстановяване. Вината за станалото не беше негова. Във програмата му не влизаха подобни задачи.
Той пазеше от само от нарушители ,а за цялата си служба не установи нито една липса в поднадзорните му обекти ,с което се гордееше изключително много.
Протектор 234 продължи напред оставяйки зад себе си металната греда и смазаните под нея автомобили. Улицата беше широка и някога удобна ,но сега падащите отломки я бяха направили трудно проходима и му се налагаше често да заобикаля купчините метал и бетон рухнали на земята. В електронната си памет пазеше подробни запаси ,коя отломка от коя сграда е паднала и кога.
Надяваше се информацията да е полезна за хората от техническа поддръжка.
Улицата свърши пред огромна купчина бетон и стомана. Един от небостъргачите беше рухнал пред 10 години,19 дни и 8 часа според записите на Протектор 234. Отлично помнеше този ден защото за първи път се наложи да потърси алтернативен маршрут за да може да извършва обиколките си. Той спря и плъзна поглед по огромната сива пирамида извисяваща се на 60 метра височина. От нея като счупени кости се подаваха късове арматура и тук-там проблясваха парчета оцеляло стъкло. Небостъргача се беше срутил по време на едно от за щастие редките земетресения повреждайки и околните сгради.
Протектор 234 се надяваше да няма повече подобни инциденти. Беше му все по-трудно да открива алтернативни маршрути,а с всеки нов се увеличаваше и територията която охраняваше ,а с това се увеличаваше и вероятността от незабелязано проникване на нарушител.
Това нямаше да е проблем ако Протектори 128 ,150 и 308 все още функционираха,но сега когато беше сам имаше и повече отговорности. Не можеше да позволи проникването на нарушител без значение колко голяма територия пази.
Това му беше работата.
Протектор 234 зави вдясно по една тясна пресечка между издигащите се небостъргачи и поклащайки се леко продължи напред по нея. Наложи му няколко пъти да се отклонява леко за да заобиколи пейки и изсъхнали лехи ,от които като изгнили зъби стърчаха мъртви дръвчета. Според записите му те бяха в това състояние от 89 години,74 дни и 19 часа. Приблизително от този период беше и последното му техническо обслужване.
Достигна края на пресечката и зави вляво по една по широка улица сравнително проходима като се изкълчат разпадналите се автомобили и отломките от сградите. Сред еднообразния пейзаж се издигаше кафеникава на цвят обект и Протектор 234 закрачи към него.
Приближи се на два метра и спря пред покрит с дебел слой ръжда протектор. Все още на корпуса му се четеше цифрата 150 .Роботът стоеше прегърбен на средата на улицата, отпуснатите му ръце докосваха асфалта ,а мъртвите му жълтеникави очи бяха впити в краката му.
Протектор 150 не беше помръднал от мястото си. Преди 10 години,19 дни и 5 часа бяха открили заедно с него бяха открили и проучили този алтернативен маршрут след като рухването на небостъргачът беше направил непроходим първоначалния. За съжаление това беше изчерпила батерията на Протектор 150 и той завинаги остана тук. Протектор 234 заобиколи мъртвия робот и продължи напред .
Батерията му все още беше 18 %.Винаги я проверяваше когато минеше покрай Протектор 150 .Надяваше се от техническа поддръжка да се отзоват на сигналите ,които изпращаше. До сега беше търсил централата на „ПротектКонструкт“ 2895 пъти и предполагаше ,че скоро някой щеше да се отзове. Щяха да сменят батерията на Протектор 150 ,изгорелите схеми на Протектор 128 ,да поправят пораженията по конструкцията на Протектор 308 и лявата му коленна става и всичко щеше да си е както преди. Смяташе,че заедно с другите протектори са добър екип-за 90 години,126 дни и 2 часа активна служба не бяха допуснали нито едно неоторизирано проникване. Щеше да се радва отново да бъдат заедно-да патрулират и да обменят информация както когато всички функционираха.
Особено му липсваше Протектор 308.Базата му с данни за поднадзорния обект беше наистина изумителна и той не пропускаше възможност да я сподели с другите-площ,персонал,помещения,евакуационни планове и какво ли още не. За съжаление Протектор 308 спря да функционира преди 25 години 48 дни и 2 часа,когато беше силно повреден от отломка ,паднала от една от сградите. Оттогава другите протектори правеха записи на опасните места и бяха крайно внимателни,но това не помогна нито на Протектор 128 ,чийто схеми изгоряха от електрически удар нито на Протектор 150.
Протектор 234 продължи да се полюшва по улицата пълна с изгнили автомобили и късове бетон и стомана без нищо да може да го спре и щеше да продължи своя безкраен патрул докато в батерията ,скрита дълбоко в тялото му,имаше дори една искричка.

Мъжът клекнал зад един изгнил автомобил гледаше люшкащия с протектор през визьора на шлема си. Металния скафандър покрил цялото му тяло беше страшно неудобен,потеше се обилно в него ,но беше и единствената причина да е все още жив. Чул звук от стъпки зад себе си той се обърна бързо стиснал в ръка голям автомат ,но когато видя фигурата облечен в същия сив скафандър се отпусна и отново насочи поглед към приближаващия се робот.
Новодошлия клекна до мъжа и го потупа по металното рамо.
-Какво има,Виктор?-гласът му прозвуча приглушено заради тежкия шлем-Нещо интересно?
Мъжът ,който се казваше Виктор поклати глава.
-Само този робот ,Влад.
-Гледаш го от сума време,Вик.-измърмори уморено новодошлия,който също беше плувнал в пот под тежкия сив скафандър.-Започваш да откачаш,знаеш ли?
Виктор сви рамене и костюмът му тихо изтрака.
-Някак...не знам...някак е тъжно не смяташ ли?-той се надигна иззад автомобил забил очи в полюващия се робот ,който се носеше бавно към тях заобикаляйки купчините отломки- Видях го когато за пръв път излязох от убежището преди колко...17 години ,може би. Тогава бяха два ,а сега е останал само този. Виж го,продължава да пази това което са му казали пред колко....век,може би. Няма кой да му каже ,че няма какво да пази ,защото господарите му никога няма да се върнат,за да се погрижат за него.
-Вик, и ние няма да се върнем ако ни усети-каза уморено Влад,изтощен от прехода из мъртвия град -Знаеш колко тежко са въоръжени тези консерви!
-Да,знам-каза тихо Виктор-Но пак ми е кофти.
-Има други неща за които да ти е кофти,Вик-измърмори раздразнено Влад гледайки наближаващия робот-Например ядрената война,радиацията,мутантите ,сушата ...да продължавам ли?
Виктор поклати тежкия си шлем и се надигна стиснал в ръка автомата си. Роботът продължаваше да се люшка към тях без да ги забелязва. За няколко секунда спря до една особено масивна буца цимент паднала от близкия небостъргач преди по-малко час и продължи напред скърцайки.
Все пак роботът забеляза двете човешки фигури скрити под сивите бронирани скафандри и спря.
-ТАЗИ ЗОНА СЕ ОХРАНЯВА ОТ „ПРОТЕКТКОНСТРУКТ“ ,ЗВЕНО ОХРАНА -прогърмя силния глас на робота.-АКО ЖЕЛАЕТЕ ДОСТЪП ДО ОХРАНЯВАНИТЕ ОБЕКТИ ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ДИРЕКТОР АЛФОНСО ПИРС,НАЧАЛНИК ЗВЕНО ОХРАНА НА „ПРОТЕКТКОНСТРУКТ“.В СЛУЧАЙ НА НЕОТОРИЗИРАНО ПРОНИКВАНЕ В ОХРАНЯВАНАТА ЗОНА СЪМ УПЪЛНОМОЩЕН ДА ИЗПОЛЗВАМ ВЪОРЪЖЕНА СИЛА!
Виктор премести автомата на гърба си и вдигна ръце.
-Добре,приятелче,ще се обърнем към господин Пирс за разрешително.
-ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ВИ ИНФОРМИРАМ КАК ДА ОСЪЩЕСТВИТЕ КОНТАКТ С НАЧАЛНИК ПИРС ?
-Няма нужда-обади се Влад без да сваля ръце от автомат си-знаем как да се свържем с него.
-ЖЕЛАЯ ВИ ПРИЯТЕН ДЕН,ГРАЖДАНИНО-каза роботът и ги подмина люшкайки се.
Двамата мъже мълчаливо проследиха как роботът завива зад ъгъл .
-Какво ли щеше да направи ако бяхме от другата страна на улицата?-обади се Виктор.
-Ами пробвай следващия път. Ще си взема хартиено пликче ,за да те събера след това. Съмнявам се ,че споменатия господин Пирс или който и да е от „ПротектКонструкт“е в състояние да ти даде разрешително.-Влад погледна към мрачното небето-Хайде ,свечерява се. Не бива да сме навън през нощта. За разлика от твоето самотно метално приятелче ние ставаме за ядене и никак не ми се иска да свърша като нечия вечеря. Да се махаме оттук!
Влад тръгна натам откъдето беше дошъл,но усетил че е сам се обърна. Виктор стоеше на мястото си вперил очи в посоката ,в която беше изчезнал роботът.
-Вик!!!Хайде!!!
Виктор някак с нежелание се обърна и тръгна към Влад сваляйки в движение автомата от гърба си.
-Какво мислиш ще стане с него?
-С кого?-не разбра Влад .
-С робота-Виктор го подмина и продължи напред между рушащите се небостъргачите издигащи се към небето като изгнили зъби.
Влад го настигна подтичвайки и леко задъхан заради тежкия скафандър измърмори.
-Ще обикаля тук още 20-30 години докато не му свърши батерията. Надали ще дочака някой от „ПротектКонструкт“ да се погрижи за него.
-Кофти-промърмори Виктор по скоро на себе си.
Влад сви тежките си рамене и ускори крачки. До свечеряване оставаха два часа ,а до Убежището,скрито под мъртвия град,имаше почти три километра.
Виктор напрегна слух и чу тихото метално скърцане на самотния робот,донесено от вятъра.

Протектор 234 крачеше бавно по пустата улица. Малката му полусферична глава закачена върху солидното метално тяло се въртеше във всички посоки търсейки нарушител......


Публикувано от alfa_c на 27.11.2009 @ 15:13:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   dred

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.01.2022 год. / 02:35:03 часа

добави твой текст
"Протектор 234" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.