автор: ianchefff

Таз сутрин съм излязъл на разхотка,
е, там, до по-горния баир.
Да са раздвижа, да са поутпусна,
чи уткарах цяла нощ във интирнет.

И дукат’ размишлявам аз за гугъл,
за мурзила, уиндос и за майкрософт,
извиднъж, ей тъй, ут нибисата,
литяща чиния са яви прид мен!

Стъписах са и унимях! И са разтриперах!
Ко да прая, помощ няма откъде!
Убачи то, макар съвсем зилену,
указа са дубро парче.

На ръс бе метър и питнайси,
на цвят зилену, какту вечи спуминах!
Чух, чи каза “добър ден”,
и са усмихна! Аз и туй разбрах!

И посли зе да ма разпитва
за пулитика, ши я бъди или не.
Чи пу тяхну вечи са разчулу,
за правитилствиният ни испулин!

“Оу”, рекох аз, “верну й туй, пумага!
За хеликтурата мисли той!
И ако някой има си прублеми,
супирмен пристига кат гирой!”

Малкия зилен чувек пак са усмихна
и спудили ми, че при тях,
прублеми имали си били,
затуй за помущ пратили гу тук.

Убачи, успукуи са, кат ма чу и тръгна
с радуст да си утлити за вкъщи.
“Кат са упрайти”, приди туй саму спумина,
“ши ви гу земим, тъй да знайти”!

Брях, викам си, “кой знай куга ши е тува!”
И пумахах му, пумахах, па са спрях.
Щоту и да гу земат, после ши гу върнат,
Аку ни гу върнат, той сам ши дулити!