Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunflowers
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14039

Онлайн са:
Анонимни: 758
ХуЛитери: 9
Всичко: 767

Онлайн сега:
:: Kalo-yan
:: pinkmousy
:: abonat
:: LATINKA-ZLATNA
:: pastirka
:: Albatros
:: mariq-desislava
:: Patrizzia
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧуждият
раздел: Фантастика
автор: borei

В купето беше приятно. Четирима сме. Свойски разположени-по двойка на седалка, това си е лукс. Всеки си имаше ъгълче. Моето – до прозореца.Срещу мен с гръб към движението, седеше дебел блондин.
Отпуснатото му тяло заемаше цялата отсрещна половина.Стрелката на кантара му вероятно не падаше под сто и петдесет. Сто и четирийсет, ако е на диета. Четеше списание и ядеше понички. Не съм по картинките, но космическият кораб на корицата подсказваше съдържанието – дори и на първокласник.Пък и заглавието - „Вселена”.
До него седемнайсет-осемнайсет годишен дългуч мляскаше дъвка и отмерваше с ръце такта на мелодията от уокмена, затъкнат в ушите му. Басирам се , че слушаше рап.
До мен – начервосана дама.За по-възпитаните – жена на средна възраст. Поколението, чийто представител отсреща налапа нова дъвка, би я определило като старица над шейсет.
Дебелият се кокореше срещу страниците и от време на време изпускаше по едно „хм”, което можеше да означава всичко. На мен ми звучеше като одобрение, по-точно възхита. Не се стърпях и подхвърлих:
- Понякога фантастиката е сериозна работа.Айзък Азимов, Станислав Лем…….
Той ме стрелна през диоптрите.
- Сериозна ли?! Тя е най-сериозната литература.
- Губи време – отсече дамата до мен.-Най-великата книга е „Отнесени от вихъра”.А тия фантасмагории за извънземните са интересни за децата от детската градина.
Дебелият остави списанието, опита се да се намести по-удобно, но седалката не се разтягаше. Все пак намери място за лявата си ръка, а с другата назидателно посочи към тийнейджъра:
- Ако питате него, най-великото е да не се чете.
Дългучът нямаше как да го чуе със запушените си уши и не реагира.
Но това нарушаване на демократичното равновесие не смути шишкото и той продължи:
- Аз трийсет години чета фантастика и мога да ви кажа едно – тя е истинска литература. Разбира се, като всяка такава, тя си позволява експерименти, полет на въображението и прочее.Но не във всичко.НЛО-тата съществуват и те са истински космически кораби. Следователно има и други цивилизации. И те отдавна са тук. Не се показват, естествено. Искам да кажа, в своя биологичен вид. Могат да приемат формата на нашето тяло.
Влакът минаваше по мост и тракането стана по-отчетливо. Наоколо планинските дървета клатеха корони, а далече на изток облаци от пара галеха небето. Отдолу реката лениво се люлееше.
- Красиво – помислих си и без да искам, добавих на глас:
- Красива планета…
- Може да има и по – красиви – снизходително вметна дебелият. – Зависи от гледната точка.
- Е, да – рекох, но за извънземните не съм съгласен. Не може да са сред нас, а ние да не знаем.
Сякаш му взех поничката. Почти се надигна.
- Как да не може. Ето, трябва да четете повече – показа ми списанието той.- Разказът се казва „Чуждият”. Накратко – инопланетянин се заселва на Земята. Той е с човешки вид, от планетата Доун. Единственото, което отличава доунците от нас, е липсата на коса.Вместо нея имат роговидни израстъци, като антени. Те са слуховите им органи, улавят хилядократно повече звуци от нас и могат по телепатичен път да общуват чрез тях. И още нещо – с по четири пръста са.
Релсите заскърцаха, влакът намали скоростта. Очертанията на гаровите постройки вече се виждаха. Последно люшкане и дамата на средна възраст с хлапака рападжия вече бяха в коридора. Събеседникът ми надигна снага, взе си малкото куфарче, поколеба се, после ми подаде списанието с подобаваща скромност.
- Разказа аз съм го писал. Надявам се да го прочетете.
Слязоха и тримата.Влакът изскрибуца и пое към последната гара. Бях сам. Замислих се. Спуснах пердетата, заключих и бавно свалих от главата си кожната обвивка. Погледнах се в огледалото. Харесах се за пореден път. Много ми отиваха антените. Талантлив е шишкото. И прозорлив. Ще трябва да прочета разказа. Нищо, че няма планета Доун.
Но на Сириус ценяхме всеки източник на информация. И сме с по пет пръста.


Публикувано от viatarna на 26.11.2009 @ 17:00:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   borei

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

04.02.2023 год. / 19:45:45 часа

добави твой текст
"Чуждият" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.