автор: spirit

на Р. С.

Ако в измислените светове
спасение не можеш да намериш,
върни се в себе си, дете си
още там с мечти неосквернени,
които са обречени на сбъдване….
На пистата на своя първи полет
едно перо от ангел си забравила,
а свиреше със него на цигулка
обречено при всяко пълнолуние…
Нима забрави лунната си приказка,
която подари ми на разсъмване,
написана с мастило от звезди...
Там още луната чака своята соната
и образа си всяка нощ рисува
по гладката и черна твърда кожа
на нечие замлъкнало пиано,
и моли го със бледи неми устни
сълзата във окото и да върне…
Душата ти тежи от ноти счупени,
изгубили мечтата си за песен,
но там, където песента се връща,
едно перо от ангел се белее…