автор: vitoriovitalis

42. Вербовка

          Двамата мъже сядат на една дъсчена маса, покрита с бяла покривка.
Поръчват си по тройка кебапчета. Гарнитурата е зелена салата с репички. Келнерът носи две халби запотена бира. Чукат се и отпиват от пяната.
          Разговорът започва със спомени за доброто старо време. За Учителя, за годините след Есенната Революция... Тогава Гора беше изпратен от центъра в окръг Белвил, за да координира борбата срещу бандитите. И двамата дължат живота си един на друг. И двамата знаят много един за друг.
          През зимата групата вървеше по билото на планината. Сняг до колене. Отпред Карис проправяше пъртината. Зад него извикаха нещо, но той не го чу. Тогава Гора се хвърли на гърба му и го събори. Когато изуменият Карис надигна глава, в снега на метър от него започнаха да се появяват дупки. Една до друга, една до друга... После дойдоха и гърмежите. В долината от няколко черни точки проблясваха изстрели. Другите сътрудници вече бяха залегнали по командата на Гора и отвръщаха на бандитите.
          Вечерта преспаха при някакви колибари. На сутринта Гора не можа да стане от леглото. Тресеше го. Цялото му тяло беше покрито с кървави отоци и петна. Дървеници. Тогава пък Карис реквизира катъра на домакините. Завърза столичанина върху него като наръч дърва и го свали в Сана. Предаде го на фелдшера - бащата на Роза, и се завърна в планината при останалите.
          Двамата имат и други спомени, за които не обичат да говорят. От дума на дума, идва ред на политиката. Гора говори кратко, ясно и логично. Карис го слуша с отворена уста.
          Първият на Континента допуска крупна стратегическа грешка. Тласка нещата към съюз с богата Америка, вместо с беден Китай. Оттук тръгва реставрацията. Буржоазията постепенно надига глава. Едноличният режим я устройва напълно. Но пролетариатът се готви за нов удар. Революцията трябва да продължи. Здравите сили на Континента са добре организирани и скоро ще се задействат.
          У нас положението е аналогично. Народът повярва и даде аванс на Тот. Но той го прахоса. Новата буржоазия се е развихрила навсякъде. Много хора в армията, специалните служби, интелигенцията са недоволни.
Необходима е промяна, съгласувана с Континента. Ще се върви с китайските другари, ще се възстановят революционните порядки, ще има ново ръководство на Партията и държавата...
          Полковникът кима. Да. Трябва да се действа. Той познава хора в Белвил и окръга, които мислят по същия начин. Организация е необходима, нищо друго.          Тогава Гора му възлага първите задачи. Трябва внимателно да започне работа с офицерите от Сигурността. Доверява му името на човек от щаба на Трета армия, разквартирована в Белвил. Той ще е връзката с центъра на заговора.
Покрай Кинефикацията, Карис има контакти с по-интелигентните хора. Трябва да се опипа внимателно почвата сред тях. Има и запалени младежи, отвратени от надигащите се буржоазни вълни. Трябва да се видят и те. За конспирацията не е необходимо да се напомня. Въпреки че движението срещу режима на Тот е всенародно, винаги е имало и провокатори. Борис е с нас. Той отива неслучайно посланик в Китай. Това е важна политическа мисия - с оглед на бъдещето развитие.
          Карис наистина е въодушевен. След толкова години летаргия, ето че не е забравен. В главата му се въртят най-различни идеи, той сякаш се е подмладил. Гора го оставя с колата на трамвайната спирка преди Централна гара.
В купето на влака за Белвил Карис задрямва. Явява му се Учителят. Той е весел и изглежда учудващо добре за възрастта си. Закачливо размахва пръст, после му маха с ръка.