автор: ringo

Вратата се затвори подир теб.
По-точно се захлопна с трясък.
Изду корем като балон пердето,
прозорец светна с хладен блясък.

Картината в антрето - ха,да падне!
А в хола полилеят се полюшва.
Съседите-завистници,за клюки жадни,
са дъх стаили и подслушват.

Гнева ти благороден предизвикал,
седя си кротко на дивана.
И ей тъй на - една лукава мисъл
полека взе,че ме обхвана.

(Тя,благоверната ми, има право -
измъчва се в панелната ни клетка.
Защо не взема да се стегна здраво,
за да набъбне банковата сметка).

Отидох бързо до стената
и викнах с глас на Боримечка:
"Любима,край на беднотата!
От днес съм вече важна клечка.

Началството не само ме похвали,
но и заплатата ми вдигна.
Добре сме вече,не разбра ли?
До шеф на фирмата ще стигна!

Обади се и леля Верка -
от Пазарджик,нали я знаеш?
Умрял е вуйчо от Америка,
наследство е оставил - ще се смаеш!"

Изхилих се злорадо в шепи,
и предвидливо си изтрих устата.
След туй извиках силно:"Гепи!"
и страстно се целунах със стената.

Доволен от етюда театрален,
с крив нокът се почесах по главата.
Не бива повече да съм нахален,
на тези двама се изплюх в душата!

И сигурен съм,няма днес да мигнат,
нощта им в ад съм я превърнал.
На мене още чашка ще ми стигне,
възглавницата после ще прегърна.