автор: dafna

Сивата риза май ти отива
- няма умора, няма тъга,
няма следа от вчерашна драма,
няма реторика,
няма съдба...
И ръкавиците май са по мярка
- тъмни и топли - вместо ръце.
Диоптърът лесно уголемява
малки букви в тихото ти сърце.
Вредни са вече трудни въпроси
без ясен домашен адрес.
Първо лице - любимата форма
в единственото ти експозе.

Аз съм на сивото
обратната половина -
невидима пропаст и айсберг взривен.
Опасното вещество сиво
- без мирис, без цвят, без тлен,
по-радиоактивно с времето,
печели все против мен.

Просто любов може би има
само в картините на Гоген.