автор: radi_radev19441944

...

Дочух среднощ в съня на Мнемозина
сонати от умиращи цикади.
Там някой безвъзвратно си замина
и някой безвъзвратно го изпрати.

Издигам зид от ветрове и пясъци
в притихналия вик на небесата
и вцепенен от оглушели крясъци
в оковите на болката се мятам.

Но пясъчните замъци се срутиха.
Не се проврях навреме под дъгата.
В най-тъмната си лудница, най-глухата
със сянката си всяка вечер лягам.

Събрах мъглите от безлюдни гари
и полети от всички мъртви сови;
тъгувам те, безумно се повтарям
отново и отново, и отново...