автор: Osip

и когато не ми стига въздуха да разцепя небето
и когато птицата се сбогува с ръката ми
тръгвам от хълма надолу
ритам всичките камъни
да стъркалям страха си
че утре
някой пак ще си висне съвестите
под моята стряха
някой пак ще заплаче пред прага
ще напие паничката с мляко
и ще ритне водата в очите ми…
а гълъбите ще кълват въздишки
от сляпо изоставени решения
под мостовете дето крачат мигове
водата не достига бреговете
и натежава под петите
и мирише
на пролет и на вино
и прелива
през пръстите докоснали тревата
вместо да се вкопчат здраво
в останалото ми небе