Олтар за негасени мигове.
Пожертвай ги!
Пожертвай после мене!
Но с пръсти издълбай
върху студения и гладък мрамор
мойто име.
Ако не можеш цялото,
поне инициалите.
Поне да знам,
че съм те имала,
че си вградил във мен
от свойта болка,
че с твойта кръв
си ме изписвал,
че съм била,
че ме е имало,
че бях реална,
не измислена.