автор: voda

Със мен си,
а във Нея се заглеждаш.
Пък аз по навик
се заглеждам в теб.
Усмихвам се -
да не покажа ревност.
Но тя е в мене вече.
И гризе...

Не виждаш
как се пускам от ръката ти.
Загледан в Нея, като сляп вървиш.
Отдалечаваш се.
До точка се смаляваш.
И просто се изгубваш.
Като дим.

Аз тръгвам
във обратната посока.
И заличавам
всичките следи.
Сега се питам:
- Дали беше огън,
щом първият повей го угаси?