автор: drama

Притихнала съм,
няма време,
поисках сън да съм ти нощем,
да те рисувам от въздишките си
и сутрин още рошав,
море да ти прелея във кръвта.
Аз още вярвам, че си там,
че бягаш, падаш и въздигнат,
си все така красиво сам,
с цигара, облаче и малко мазохизъм.
Побърках се да те създавам,
да те руша.
Ако си още там и още сам -
вземи ме, само по душа!
Неизлечимо е!