автор: varq2

Ден като ден,
един от всички други в годината,
но ти брои дъха,
открехва огледалото,
закърпва душата.

Същата съм от вчера,
но днес ще съм видима,
служебна, търпима,
безоблачна, хрисима.
Ще се оглеждам случайно,
дано ме поздрави цветарката.
Ще сложа десетолевка
в портфейла му
и мечтата за мъничка глезотийка.

Ще съм …
благодарна.

Нали, преди години
се сбогувах със самотата.
Ще съм щастлива.

И тази година съм жива!