Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 850
ХуЛитери: 4
Всичко: 854

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: Georgina
:: AlexanderKoz
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазмисълът на грешната душа
раздел: Поезия
автор: iskraveselinova

От иконата ни гледа Мадоната
и прегръща обречения младенец.
Над главата му ореолът свети
със сянка на трънен венец.
Тревата навън ухае
прясно окосена и чиста,
а водата в чешмата играе
толкова свежа и бистра.

Дворчето е сънливо-
малка е тази обител
и рядко спира за кратко
някой сгрешил посетител.

Монахинята с красиви длани
мазолести и отрудени,
се привежда в градинката спретната
и старателно скубе бурени.

Запалихме вече свещици,
прекръстихме се трикратно.
А защо не се чувстваме чисти?
Защо ароматът на лято

не носи томителна сладост,
а буди скрита тревога?
Защо вече не сещаме радост,
а сме тъжни до изнемога?

На прага лежи котка
и кърми своята челяд.
Рошави бели облаци
ниско над храма се стелят.

Да се качим в колите си,
да надбягаме с гуми вятъра
и да прогоним тамяна
с дъха на ароматизатора.

Да си тръгнем привидно доволни.
Изпълнихме един дълг.
А душите, душите са болни
и плачат, и често кървят.

И по стените на храма,
под планинските върхове,
лазят нашите сенки,
изгърбени от грехове.


Публикувано от valka на 21.11.2009 @ 07:21:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   iskraveselinova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 49274
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Размисълът на грешната душа" | Вход | 3 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Размисълът на грешната душа
от lightgreen на 21.11.2009 @ 12:03:22
(Профил | Изпрати бележка)
Не го казвам от злоба, лоши чувствам или омраза.
Римата просто ми се вижда дърварска, а самия стих звучи твърде наивно, за да е бил написан от възрастен човек. Има и добри попадения, но някак си се губят.
Но това е моето мнение. Надявам се, че не съм обидила никого.


Re: Размисълът на грешната душа
от iskraveselinova на 21.11.2009 @ 14:21:55
(Профил | Изпрати бележка)
Не се засягам, спокойно. :) Никой не е длъжен да харесва написаното, освен това сама съм поискала да има коментари. Истината е, че ми беше интересно да експериментирам в такава посока- по- тромава рима, по- грубовата,като недоизгладена мисъл. Все едно нещо е недоизказано и има лутане. Според мен се получи. Аз го наричам "спънат" стих. Да дразни с наивитет, да иска да бъде " пипнат", редактиран. Дори не очаквах, че ще го публикуват, но, изглежда са ме усетили към какво се стремя. Някак си ми се щеше да се получи нещо като детска рисунка, на която се чудиш каво е изобразено- човек ли е, караконджул ли...:))
И моля Ви, ако друг път решите да коментирате нещо мое, не започвайте с извинения! Ценя и уважавам всяко мнение и съм благодарна за всеки коментар. Не ми е минало през ум, че ме критикувате от лоши чувства, напротив. Благодаря Ви!

]


Re: Размисълът на грешната душа
от lightgreen на 21.11.2009 @ 22:28:11
(Профил | Изпрати бележка)
Някои хора се засягат, а аз искам просто да помогна с каквото мога - все пак повечето начинаещи се нахвърлят именно на вазовите римички преди да се изградят, а е необходимо някой да ги подтикне в тази насока. Написах коментара без оглед на предишно творчество и ми е приятно, че срещам положителност. (:

]


Re: Размисълът на грешната душа
от iskraveselinova на 22.11.2009 @ 00:36:03
(Профил | Изпрати бележка)
:)Приятно е да се разговаря с теб(позволявам си да мина на "ти").Според мен е много важно да си сверяваме стъпката с мнението на другите. В крайна сметка, писането не бива да е самоцел, а да има какво да каже на читателя. Не разбирам автори, които при всяка нелицеприятна критика, вирват нос и заявяват:" Те не ме разбират." Едва ли не се възприемат като литературен елит, който стои над вкусовете на плебса.:) А за мен е още по- важно мнението на други " пишещи братя", защото е още по- адекватно.

]


Re: Размисълът на грешната душа
от 6turec на 21.11.2009 @ 17:02:07
(Профил | Изпрати бележка)
На мен пък ми хареса ритъмът. Има някаква мелодичност в стиха. Поздрави!


Re: Размисълът на грешната душа
от iskraveselinova на 21.11.2009 @ 17:53:06
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Размисълът на грешната душа
от diva_voda на 22.11.2009 @ 08:08:40
(Профил | Изпрати бележка)
"Да се качим в колите си,
да надбягаме с гуми вятъра
и да прогоним тамяна
с дъха на ароматизатора." вместо живот - заместители, бррр!


Re: Размисълът на грешната душа
от iskraveselinova на 22.11.2009 @ 09:39:57
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]