автор: Kristo

Ако бях сцена в твоя глупав спектакъл,
зле направен герой,
хайде, давай нататък,
реплики груби, ненамерени строфи,
загубен безмълвно, той
сякаш на режисьора се моли...

И ако това е най-далече,
където можеш да ме заведеш,
любима, бягам...
и ти не можеш да ме спреш...

Ако бях песен с твърде глупав сюжет,
послание - нямам,
следва тъжен куплет,
припева ни мъчи, сякаш искаш сълзи,
"Гара за двама"
или "Милиони звезди"

И ако това е най-далече,
където можеш да ме заведеш,
любима, бягам...
и ти не можеш да ме спреш...

Явно ще е така -
от тебе очаквам изкуство,
а любовта, любовта
преподава се... устно...
Явно ще е така -
от сега до последната спирка,
няма край любовта -
целувка, събличане, свирка...

Ако бях цвят, в твоя чернобял свят,
щрихи любовни,
тук от един непознат...
твоите картини са цял живот,
мисли греховни,
но после ни носят комфорт...

И ако това е най-далече,
където можеш да ме заведеш,
любима, бягам...
и ти не можеш да ме спреш...