Навсякъде те търсих.
Навсякъде сама .
И винаги си вярвах.
Залъгвах се сама.
Видях те. Просто те видях...
и...те познах...разбрах-
наистина си съществувал.
Без "Кораб с алени платна".
Години бяхме извървели,
различен път -една съдба.
Обичам Платон,
ти може би си падаш по Сократ...
Едва ли те са пречка-да прегърнем Платон,
да консумираме Сократ,
но там у вас те чакат две деца.
И никой няма право да им вземе
героят от романа -"...с алени платна."