автор: alipieva

Когато татко си отиде...
Светът край мен се разлюля,
от грижи, липси и обиди
и без опора-бащина ръка.
Не се сбогувахме, защото
така поискала съдбата...
Животът е безумно тото,
в което липсват правилата.
Не ми остави скъпа зестра,
уроци скъпи ми остави...
Да не живея тихо, лесно
и да не бягам от шамари.
Шамарите на битието,
и болките от изневяра,
да ги забравям и в сърцето
да е препълнено със вяра.
Да стана, след като ме спънат,
да бягам винаги насреща,
короната-венеца трънен,
да го поливам и отглеждам.
И не случайно съм оная,
която смело протестира,
която отговори знае
и сам-сама, копае нивата...
Когато татко си отиде...
Започна във душата зима.
На пролет, лято се надявах,
но в мене се обърка климата.
Сега съм есенно листо,
със огнено червена багра.
Вися на някакво дърво,
за сетен полет аз се стягам.
А спомените като с нож,
ме режат бавно, на парчета.
Но зная, следващата нощ,
ще чуя бащини съвети.

Когато татко си отиде,
със него си отиде светлината!
И двадесет години диря,
поне една светулка в тъмнината!
ЛЮБoff