автор: angar

Той в тази нощ е часови. В нощта
крила разперил, вятърът върлува.
Високо, в облачната пелена,
Луната, като златен кораб, плува.
Това не е обикновена нощ -
настъпва в нея Новата година.
Ще я посрещне наборът с "Ура!"
и възглас: "- Огън! Служба не остана!"
ще прогласи небето и Балкана.

Наистина, че повечето мина!
Започне ли се новата година,
след месец-два настъпва пролетта,
след нея лятото - и ей я есента!
Най-чаканата, жажданата есен,
която ще ги върне у дома!

Мария, скъпа! Чакаш ли и ти?
Люлеят ли те същите мечти?
Това ще е последна тъжна зима!
И нека вятърът в нощта върлува -
аз съм далеч от теб, но ти празнувай!

И тя празнуваше!

На празника на Новата година
приятелка-съученичка я покани.
Без много да се кани и умува,
Мария радостно поканата прие:
нали все някъде ще трябва да празнува!

На масата бе всичко подредено.
Мястото на Мария бе до Веньо
съвсем случайно. Знаеха се те
по малко име само и лице.
Накратко ви описах аз Мария,
сега за Веньо нещо да разкрия:
от нея беше малко по-висок,
широк в плещите, мургав, тъмноок,
и шест години по-голям от нея.

Наедро рязаната смядовска луканка,
резливо сунгурларско младо вино,
тава със баница и баклава -
това е карнобатска веселба.

Разбира се - и с карнобатски песни!

Не знаеха ни Банкя, ни Наречен,
нито лекарства нашите деди.
Но имаха едно лекарство - песен -
способно всички тях да замени!

Тъй пеят, че изхвръкват всички вени!
Лицето цяло да се зачерви!
Гърдите се напрягат и изпъкват,
вратът - трепери, гърлото - ечи!
С такава песен радостта се утроява,
а двойно мъката ще облекчи!

И тези нежни женски гласове -
като ръце на шия се обвиват,
страните галят с меки, топли длани,
и лягат на душите изтерзани,
като мехлем върху юнашки рани!

А всяка дума в песента е злато,
или олово - на душата да тежи,
или от стара мъдрост е кована,
или от луда веселост искри!

И затова тук хората са горди,
живеят дълго, не отстъпват в спор!
Една такава песен да изпееш,
е равно на дванайсет часа спорт!

Надвиват им, във всичко най-чудесни,
еднички само странджанските песни!

Мария бе звезда на вечерта!
Душа на тържеството беше тя!
Тя с красота и нежност ги плени!
С веселие и песни ги плени!
Излъчваше сърдечност, доброта,
сияеше със мека топлота!
Ту в ласка закачлива, ту спокойна,
за всекиго изглеждаше достойна!

В мига, във който гръмна полунощ,
издигнаха в ръцете пълни чаши,
със пожелания за здраве и за щастие.

И някой светлината угаси.

И всеки своята приятелка целуна.

Какво от туй, че Веньо я целува?
Какво от туй, че тя ще го целуне?
Тя си представя, че целува Любо!
И две целувки бързи му дари -
две трепетни целувки - по страните.

Това безмерно го окуражи!
Поиска той и в пазвата да бръкне,
ала Мария гневно се отдръпна,
показа остри нокти на тигрица,
за малко да му залепи плесница!

Прошепна той: "- Но аз за теб ще се оженя!"

Тя му отвърна: "- А ще питаш ли и мене?"

Но светна лампата и веселбата продължи.
Разправяха се случки и лъжи,
на вицове се смяха, песни пяха,
танцуваха, дори кючек играха.

То може и вулгарно да звучи,
ала зависи със какви очи
го гледаш. Казват, баба Кера,
преди години, но речи го - вчера,
като за първи път танго видяла,
се кръстила, ругала и кълняла:
"- Не са ли публични жени, кажете?
Виж как се залепили за мъжете!
Поне кючек да бяха си играли,
но де кючек - не им харесва вече,
защото се играе отдалече!"
Отмахнала се после в тъмнината,
където си обърнала стомаха!

Но Веньо повече не се усмихна.
Към ъгъла се дръпна и притихна -
или от нещо страшно оскърбен,
или на нещо важно бе решен!

Прибра се вкъщи, ранна сутрин беше,
но майка му го чакаше, не спеше.
Запита го къде, с кого са били,
добре ли, колко са се веселили.
Той всичките подробности прескочи
и с глас решителен, макар и тих,
направо думите в целта насочи:

- Чуй, майко! Вече доста дълго време
ми казвате, със татко, да се женя.
И ето - тази вечер се реших!

Изтръпна майката, в предчувствие обзета.
Ръката й отиде на сърцето.

- Коя избра? Кажи я и на нас!
Оттук ли е? Познавам ли я аз?

- Навярно я познавате и вие.
Оттука е. На име е Мария.
Видях я още и си казах: "Тя е!"
Обаче ще ме вземе ли - не зная!

- Защо така се плашиш и чумериш?
Във тоя град със първите се мерим!
Един на майка и баща! Богат!
Със къща в центъра - като палат!
Заглежда й се кой отде я зърне -
със пръчка да я шибнеш, и ще тръгне!
Отгледахме те здрав, без недостатък!
Изучихме те, стъпи на краката!
Избирай сам жена оттук нататък!

Не знаеш, казваш, дали ще те вземе?
Нима с Мария пък светът се свършва?
Виж Ленчето - за докторка завършва!
И Веселка, и тя ти се надява -
като ме срещне, все ме поздравява!
Която и мома да избереш,
ще я дадат, ще ни я доведеш!

Отвърна Веньо: "- Или за Мария,
или за черната земя! Ще се убия!"

(втори откъс от "Карнобатска повест)