За ловец се смятах,
докато те срещнах
моята млада лъвице
с предизвикателен поглед.
Унесено те гледах
и кръвта ми
неволно завря.
Мълчаливо
те желаех
но с окови от коса копринена
ти ми върза
китките на душата
за да ме плениш.
На пода
на любовното леговище
на четири лапи сядаш
пред мен -
жена, но с поглед на лъвица,
с гърди
като два облака
които страст проливат.
А аз -
жадният пленник,
не устоях
и оковите си скъсах,
за да изпия
виолетовия дъжд
с зажаднели сетива,
които до вчера
бяха пет на брой,
ала от днес
са шест -
с ново сетиво
за лъвска наслада