автор: milena_n

***

Не си ли се замислял,
че това
което е красиво
е безбрежно.
Останалото –
суета,
гримирана
едва
със нежност.
Облечена
в невежство
луна
и чай,
въздъхващ
след
безкрая
Една
така
дори
тъга
и
след
отново…
зная.
Любов
нахапана
от страст.
Мечта
рисувана
със устни.
Когато.
После.
И в захлас.
Без ток

И сякаш
пусто е…