Тази градина е много красива.
Нежно потрепват листа.
Тих слънчев поток се излива
и диша топла земя.
Тишината лази полека
между ангели с бели криле.
И се вие тясна пътека
сред строгите редове.
Ето те там- най- накрая.
Самотен стърчи твоят кръст.
Ветрецът край него витае
и силно мирише на пръст.
Заспал си дълбоко в недрата
на чистата черна земя.
Оплаква те скръбно върбата
и с вейки те милва едва.
Почернена кротка старица
приседна до мене за миг.
И сянка от полет на птица
надраска в очите й щрих.