автор: iskraveselinova

Сутрин е,а сме вече уморени
и кафето няма оня вкус,
а цигарата гадно вони.
Спираш протяжния блус
и търсиш станцията с новини.

Децата спят, разперили длани,
сякаш да прегърнат света.
А ние по ръцете сме с рани
от падания в калта.

Отвън ароматът бензинен
разстила пелената от смог
над гетото ни безименно,
над сивия безличен блок.

Колко остарял ми се виждаш...
Колко остаряла съм аз.
А ти на съседа завиждаш,
че кара на евтина газ
и гневно псуваш наред-
политици и прости хора.

Аз тихо събирам пране
и внезапно виждам простора.
Горе, високо над нас
облаците белеят
и на твоя пресипнал глас
птици в липата се смеят.

Ех, остаря ти душата.
Стана така озлобен.
И от аванс до заплата
сякаш обичаш и мен.