автор: min4o

В този свят на конфликти и тъги
седя и плача с тебе... Майко
за твойте синове - живи мъртъвци.

Цялата земя- мръсна рана,
шляпа из гнойта черна врана
грачи и се смее
на пустото човешко племе.

Уж жива плът-пък с глисти пълна
пустиня да съм- пак не мога всичката помия да погълна.
На прасетата я хвърлете-
дори и те ще сбърчат носовете.

Злато за сълзи, блясък за души
така човешкото човек руши.
Суета и алчност, омраза, завист
майка си човек продава от празна корист.

А ти, майко,- поплачи
и дано твоите сълзи
се превърнат на реки
та да очистят (новите авгиеви обори) човешките души.