автор: vitoriovitalis

31. Кольо


          Вътре има два големи бръснарски стола, на единия от които има клиент.
Бръснарят е възрастен плешив мъж с бледо лице и рядка русолява косица зад двете уши. Под клепачите му има дълбоки тъмни торбички. Той поглежда новодошлия изпод очилата, паднали на носа, и кимва мълчаливо.
Ян поздравява с усмивка и се настанява на един от няколкото обикновени канцеларски стола, разположени от другата страна на салона. В дъното зад провесената мръсна завеса се виждат окачено сако, напукан порцеланов умивалник без батерия и някакви старотии, струпани в ъгъла.
          Бръснарят приключва с подстригването и почиства с четка около врата и ушите на клиента. Изважда карфицата, разтваря белия чаршаф и внимателно го сгъва пред очите на човека върху въртящия се стол. После с рязко и сръчно движение го изтупва настрани. Пак го забожда с карфицата, която през това време е стискал между зъбите си, и се скрива за миг зад завесата.
          Излиза оттам, хванал широка четка с дълга дръжка. Старателно премита дъските, почернели от подовото масло. Помагайки си с лопатката, той изхвърля насъбраните косми в полуизгнила тенекиена кофа. Когато свършва, бута с крак кофата на мястото й.
Оставя четката зад завесата и се залавя да точи бръснача на ремъка, закачен вдясно от него. Опитва го един-два пъти върху светлите косми на лявата си ръка, докато остане удовлетворен.
          Самото бръснене протича кратко. Той напръсква от шишенцето с помпичката одеколон върху бузите и врата на клиента. Фъш, фъш, фъъъш... Маха чаршафа и го оставя да се любува на физиономията си в голямото огледало. Човекът изтупва дрехите си и пъха нещо в джобчето на бръснарската престилка.
          Чик’Кольо го изпраща до вратата и врътва табелката, висяща на едно кабарче. За тая седмица – толкова. През това време Ян се е настанил на стола.
- Ще дойдат ли Вадимови ?
- Разбрахме се батко да мине оттука. Роза ще дойде направо
у вас. – Младият мъж прави неопределен жест към косата си.
- Лилето сигурно отдавна е дошла ? – казва с въпросителна интонация чик’Кольо и започва отново цялата процедура на занаята си върху главата на доцента.
- Да, да. Така се разбрахме.
- Да се видят, да подготвят... – Бръснарят кръцва с ножицата
някакви палави косъмчета.
- Ще се оправят с Тана. На Роза не може да се разчита много. Сигурно ще се забави. – оптимистично завършва темата Ян.
          Чик’Кольо - най-малкият брат на Мери от Белвил, се оженил късно. При бягството на фамилията от Кушан по време на войните, той вече бил глава на семейството. Бащата починал преди това. Големият му син Гошо носи неговото име.
Бежанците се добрали до столицата на Севера – Фила, и се установили там. Кольо трябвало да се грижи за престарялата си майка Дафина и неженените сестри.
Те имат и друг, по-голям брат, на когото е кръстен другият му син - Дино. Десетина години преди бягството от Кушан, той бил задържан в Бялата кула за участие в поредния бунт на северяните. Фамилията събрала пари, откупила го от тъмничарите, и го качила в трюма на един параход за Аржентина. Оттогава никой не е чувал нищо за него.
Кольо работил като фризьор от тъмно до тъмно, за да издържа фамилията. Постепенно се замогнал и събрал пари, за да открие собствен салон. Не можал да му се радва много. По време на бомбардировките през последната Война, модерният фризьорски салон бил разрушен. От него останали само двата големи стола, които му служат и досега.
След Революцията на мястото на салона, пък и на целия разрушен от бомбите търговски център на Фила, Партията построила своята главна квартира. На втория етаж в нея сега се намира кабинетът на Секретаря.