автор: HariMarSui

Седях на пейката, когато дойдоха майката с малкото момченце. Малкият караше колело, но когато майката седна, то слезе от колелото. Искаше да седне при нас. Тогава чух първото - не.
- Не слизай от колелото! Нали плака за него и се връщах да го взема? Не се качвай тук!
Започнаха многото не- та. Бях започнала да ги броя. После спрях. Забравих бройката. Много бяха. Помислих си- колко са търпеливи малките човечета. Как само понасят всичките ни съвети. Помислих си и другото, ако беше възрастен човек, какво ли щеше да е?
Колко добрички сте, мили дечица. И колко нервни и нетърпими сме понякога ние- възрастните. Нали?
Аз не се заблуждавам. И аз съм била същата, но от височината на моите години, вече мисля различно.
Извинявайте, милички, че сме такива възрастните. Правим го. Мислим, че е за добро. Знам, че и вие някой ден, като татковци и майки ще бъдете като нас. Пък може и да сте по- умни и по- далновидни. Кой знае?
По- малко не- та, моля. По- малко не- та!