автор: miglena

кажи ми
какво вижда среброто
сплетено около тюркоазена сълза
непролятата мъка на дете без майка
или късче островно зареяна самота
кажи ми
какво изпитва желязото
потопено сред пламтежа си във вода
как се огъва гръбнака на волята в меч
и затова ли острието убива усмихнато
кажи ми
какво сънува живакът
пълзящо потопен в отровни чаши
криле на хвърчило, твърдост на камък,
сила на слон или да е изправен свещник
кажи ми
какво желае златото
пристан от пиратски набези, некървавост,
непристрастеност, неотдаденост, негласност,
или живи ласки вместо гробници и сейфове
кажи ми
какво проклина графитът
решетката на диаманта, шегата на съдбата,
липсата на начин да промени обречеността
или всеки изписан в блясък лист хартия
кажи ми
какво изживява ледът
когато изчезва в свободата на волна течност
помни ли затвора на формата и носи ли душата
на създалата го постеля, опустяла в топлината
кажи ми
какво докосва теб
в ледените нощи, не-диамантено шлифовани,
ограбени от времето, пропълзяло по слепоочията,
прорязани от стенещи прехапано белези, неми
от безсилие и ослепели от ненужни познания
не не не
не ми казвай
това го
зная
...и ме разполовява
и сребристи драскотини парят по гърдите ми
а гръбначните ми мускули потръпват змийски
сенки на паяци-вдовици опитват да ме лазят:
в задгробните селения копнежите запратиха
надсмяха се над предопределеностите, затова
с облаче разпокъсано надалеч ще изчезна
където
твоите нощи...

...не ме тъгуват...