автор: pureblack

...ако не станете като децата...
Иисус Христос


А къде е просторът? - попита детето...
Защо светликът на простора се сви на топка
и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли... Ураган, който лакомо ще погълне цветята ни...
Ех, дете - отговори му вятърът - хоризонтът е смутен...
Та ти го помилва и му се усмихна -
а той е свикнал другите да го гледат,
да цъкат с език и да казват: - Еех, далеко е...
Знаеш ли колко такива въздишки съм му отнесъл...
Сега го е страх...
Детето заплака, наведе се, откъсна цвете и тръгна
към смутения хоризонт...