автор: katbalu

Във гнездо на славей снесе кукувицата яйце
и закука му грижовно : "Силно ми бъди дете!
Не да гукаш, кукай рожбо! Слънцето така стигни!
А, в гнездото му потайно свое пиле остави!

Икар расна и порасна - там под славейно крило!
И, доказа , че от песен по е силно всяко зло.
Славейчето хлъцна в ужас - щом детето се роди.
Между другите му рожби туй твореше все бели.

Щом започна да му пее със вълшебния гласец
Икар чалгово закука, и затропа хард кючек.
Братчетата си в гнездото , бързо бързо покори.
И, на не един с перото челото си украси.

Сто бълхи и гъсеници, сто калинки и мухи
куковичето изгълта и крилцата си втвърди.
Дойде време да полита - там от славейно гнездо
За довиждане го ритна- бе ненужно вече то.

Полетя към хоризонта слънцето му бе целта .
Яйчицето си да пусне там- под златните крилца.
Литна горе, по нагоре, стигна слънчови врати
и издебна празна люлка - яйчиценце си укри.

И доволно пак изкука! Кукането завеща!
Дълг родителски изпълни! После? После- отлетя.
Слънцето яйце намери! И при своите го скри!
И, не щеш ли го... изпържи. Тъй измамата откри.

Разгневи се , лъч изпрати и Икарчо улови
и в затворник го превърна - часовете да брои.
И, до днес Икар си кука на стената всеки час.
Кука , кука и се крие! Май, от слънчо го е страх!:)