автор: vitoriovitalis

28. Фила

Секретарят стои пред прозореца на работния си кабинет и наблюдава централния столичен площад.
Той е ограден с висока ламаринена ограда - така че минувачите по тротоарите да не виждат какво става вътре. Между Пантеона и Банката два багера са замръзнали в очакване на разпореждания, опрели кошовете си на земята. Десетина фигурки се щурат безпомощно в хаоса от развалини.
Секретарят не може да сдържи усмивката си. В Оргбюро успяха да внушат на Премиера да започне отдавна планираната корекция на площада. Нивото трябваше да се свали с няколко метра във високата му част. Така площадът щеше да се разшири и манифестиращите маси щяха да изглеждат по-внушителни и многолюдни от трибуната на Пантеона.
Премиерът се хвана на въдицата и Правителството излезе с постановление. Щом започнаха да разкопават на широк фронт площада, отдолу се показаха останките на античния град. Работата трябваше да бъде преустановена. Разкопките нямаше как да завършат до Есенния празник. Очакваше се и посещение на делегация от Континента на най-високо ниво.
Къде щяха да се проведат тържественият митинг и манифестацията ? Ако пък продължаваха да изравняват площада, културното наследство на антична Фила трябваше да бъде унищожено от строителите. Каквото и решение да вземеше Премиерът - все губеше. Секретарят обичаше да създава такива ситуации пред своите политически противници. Затова говореха, че е майстор на интригите.
Съветникът пристъпи тихо в кабинета и докладва, че посетителят е пристигнал. Секретарят се обърна и зае мястото си зад широкото бюро.
Влезе приветлив млад мъж с къдрееща се черна коса, сресана назад по модата на Континента. В зелените му очи грееха весели пламъчета. Секретарят стана зарадван от стола и сърдечно поздрави дошлия. Посочи с ръка креслата край малка дъбова масичка и двамата се настаниха удобно в тях.
- Не знаеш ли, че при началството се идва с куп бумаги в
ръка ? – подзе шеговито Секретарят.
- Как да не знам ? Всички сме го виждали - по старите
континентални филми. – не му остана длъжен доцент Ян. Той беше душата на групата за реформиране на икономиката, която Секретарят беше създал в Националния Комитет, за да има инициативата в сложната схватка за властта, която водеше с Премиера и консерваторите. Борбата беше деликатна и сложна. Тя се водеше и на Континента. Щеше да оцелее този политик, който спечелеше доверието на печелившата групировка отвъд Острова.
Секретарят преглътна двусмисления отговор на Ян. Трябваше да е много внимателен с младите кадри, които дойдоха образовани от Континента. Не се ядосвай... Но той запомни, че има да си връща.
- Тогава докладвай ! Какво е състоянието на икономиката ? – рязко и делово запита Секретарят.
Младият човек се замисли.
- Кадровият процес е задвижен - това е основното. В предприятията и комитетите навлизат нови хора, които са прегърнали реформаторския курс на Партията. Само по себе си това обстоятелство придава динамика на икономиката. Много идеи на местно ниво вече се превръщат в конкретни проекти. Настъпва глад за ресурси. Натискът за тях към Континента трябва да продължи. Ще ги изплащаме с продукция - когато заработят новите инвестиции. Трябва да ни кредитират с енергия и суровини. Ще търсим аргументи в сложната политическа ситуация. В техен интерес е тука да е спокойно, докато разрешат собствените си проблеми.
- Какво е положението със снабдяването на населението ? – нетърпеливо го прекъсна Секретарят.
- Няма подобрение. Но издържахме до жътвата. Икономиката на Севера има ясно изразен сезонен характер. След прибирането на реколтата ще изкараме пет-шест сравнително леки месеци, след което ситуацията пак ще се усложни, както стана и тази година. Зависи от зимата. Но няма да се налага да искаме продоволствена помощ. Експериментът с отмяната на задължителните доставки в няколко окръга се оказа успешен. Поне те няма да хленчат пред центъра. Трябва да разширим тази практика или да я въведем решително в цялата страна. Рязкото й внедряване, съпроводено с активна пропаганда, ще произведе допълнителен ефект от масовите положителни очаквания. Крайно време е и нашият северянин да се поотпусне малко.
Разговорът продължи дълго. Секретарят живо се интересуваше от всичко съществено. После щеше да има подобна среща и с Грег – официалният ръководител на групата за реформи. Щеше да намери време да говори и с най-младите й членове.
Готвеше се за поредното си пътуване из страната. Не се застояваше в кабинета, както Премиерът. Оттам си идваше зареден с впечатления и идеи. И отново подгонваше сътрудниците. Но винаги си сверяваше часовника с отговорните служители от Националната Сигурност.
Северът бавно, но неотклонно се задвижваше след десетилетна летаргия.