автор: Bockpece

не излизай сама
при новолуние
ще те закачи на рога си
и докато не преяде
със светлина
няма да те пусне

беше прекрасно – не спираше тя –
висях
а тъмнината горе
гъделичкаше петите ми
смехът ми чупеше
оловните кристали
петпръсти стъкълца потъваха в очите

не искаш ли да видиш – попита се
и махна черните си очила
пред огледалото

по земята
пробяга лунен тик

и засънува дракони