автор: iskraveselinova

Имаше някога една самотна жена. Имаше си семейство- съпруг и деца, но беше отчайващо самотна.
Денем се улисваше в работа и домакински грижи, а нощем, утолила жаждата на мъжа си, се дръпваше по- надалеч в леглото и почваше да мечтае. И мечтите й бях мечти на самотница. Бленуваше как ще срещне голямата любов. И сънуваше с отворени очи един мъж с недоловими черти и топъл глас, с големи и добри ръце и меки устни. Винаги във фантазиите си го срещаше на брега на морето. Мъжът излизаше от водата, яхнал огромен син кон. Гривата на хубавото животно беше от морска вълна и се плискаше по гърба му. Хълбоците се издуваха от могъщо дихание, копитата не потропваха, а издаваха мек, воден звук. Небето беше ниско и облачно, морето бушуваше…
Сутрин, докато изпълняваше ритуала по изпращането на децата и мъжа си, тази жена никога не забравяше нищо. Винаги чисти и огладени дрехи, топла закуска, ароматно кафе за съпруга, лъснати обувки, целувка на вратата и пожелание за лек ден. А после влизаше в малката топличка кухня и се изливаше в сълзи. Ден след ден, нощ след нощ, копнежът по онзи морски мъж стана толкова силен, че почти я подлуди. Тя му говореше в съня си, а и наяве. Целуваше го ненаситно, любеха се до премала и пак, и пак.
Дойде благословеното лято с почивката на море.Жената грижливо разопакова и подреди багажа в евтиното хотелче и изпрати мъжа и децата на плаж. А тя тайничко се измъкна и отиде на брега- там, където плажната ивица изчезваше под тежкия напор на сините скали. Седна на една скала и зачака. Небето висеше ниско и тъмно, водата бушуваше, остър вятър пронизваше крилете на чайките. Вълните се надигаха бурно, препускаха към нея и да, тя видя оня син кон и мрачния силует на конника върху него. И тя яхна коня, яхна вълните, те я обляха и погълнаха само за миг, тежкото дъно алчно я привличаше, водораслите я оплетоха като примки. Устата й зееше във вик на щастие и ужас, дробовете й се разкъсваха от парещия удар на солената вода, която свободно нахлуваше в тях. И в последната си съзнателна секунда тя не видя живота си на лента, а видя с крайчеца на окото си как конникът пришпорва жребеца си към нея и с един замах улавя ръката й…
-Жената очевидно е била в тежка депресия.-Докторът подуши подозрително мидите, намръщи се и отмести чинията.
-Откъде знаеш?-Възрази жена му и също завря нос в мидите.-Боже, вонят! Може да се е подхлъзнала по скалите и да е паднала.
-Не е.-Докторът заканително се огледа, повика келнерката.-Ще ги науча аз, мизерници, развалени миди ще ми носят…Скочила е.-Върна се внезапно на темата.- Един рибар я е видял. Скочил след нея и успял да я хване за ръката, но тя сякаш не се опитвала да се измъкне, а го теглела надолу.
-Това е много интересно.
-Интересно, глупости. И децата знаят как се паникьосват удавниците. Добре, че не го е стиснала за врата, че и така правят често и повличат и спасителя…Какви са тези миди, ще ми обясни ли някой?-Развика се докторът внезапно.
Откъм морето се носеше тътен. Вятърът удряше с разперена длан витрините на ресторанта. Небето потъмняваше. Идваше буря.