автор: HariMarSui

Интересни птици са тези гларуси. Красиви, със силни криле и клюнове са. От зоркият им поглед не убягва нищо.
Но и при тях има разделение. Има интелигентни и клошари има. Интелигентните не цапат перата си къде да е. От високо набелязват целта и я захапват. Устремно и безотказно. А клошарите са край контейнерите за смет. Мързеливи са и чакат. Чакат там да намерят храната си.
Но всички те са интересни птици. Особенно гласът им. Това, мисля, че е смях. Така и съм го кръстила- смях. Вслушайте се, моля. Нали е така? Смеят се. Защо ли? Ами, ние гледаме тях, те гледат нас. Да. Нас хората гледат. Поставете се на тяхно място за момент. Е, какво виждате? Хората виждате. Едни забързани фигурки. Като че ли, безцелно щъкащи нанякъде. Тези от ляво отиват на дясно, а от дясно, пък другите отиват на ляво. Как няма да се смееш? Как?
По някога е заразителен смехът им. Тогава и аз се смея. И знам защо. А вие?