автор: copie

(продължение)

На следващата пролет се влюбих и забременях. Слава Богу – именно в този ред и свързано с един мъж. Можеше всякакви кофти варианти да изпълня – да се влюбя в един, а да забременя от друг, или да забременея от един, а после да се влюбя в друг...
Извадих късмет в случая. Ами ако бях забременяла от него и после да се влюбя – пак в него? Тъпо. Той ще ти надува корема, а ти ще му се влюбваш? Тогава нямаше спин и презервативите бяха дефицитни, а сексуалната революция, макар и потайна, яко се вихреше. С известно закъснение спрямо Запада, но може би пък по-бурно? Пазехме се главно по древния метод, изразен в един тогавашен ироничен лаф: „Шъ въ замоля – сьемету вънь!” О, помня и едно руско стихче (руски се учеше от първи клас и до трети курс в университета), с което приятелките се поздравявахме: „Во дворе цветет акация/самая счастливая здесь я!/У меня сегодня менструация/значит не беременная я!” Никак не беше необичайно едно забременяване изневиделица. Сигурно този факт е подсетил партийно-държавното ръководство да приеме един указ, с който редовните студентки-майки получаваха 80 лв. стипендия. Осемдесет лева си бяха сериозен доход! Абортите бяха практически забранени за нераждали жени или майки с едно дете.
По същото време в съседна Румъния със забраната на абортите там Чаушеску беше произнесъл една знаменита реч: Можем да внесем стомана, жито, петрол, каквото си поискаме - само румънци не можем да внесем! Инфото за тая реч у нас вървеше като слух, но в интернет неотдавна намерих потвърждение – произнесъл я е. Друг е въпросът, че малко по-късно той реши Румъния да изплати външните си дългове и така закопа народа си за десетилетие. Румънците гладуваха страшно и отчайващо, някоя от организациите на ООН беше обявила официално, че в страната има протеинов глад. В Европа. Протеинов глад в Европа. Кое е най-бързото животно? – питаше се в един виц, - Което успее да прекоси Румъния, без да бъде изядено...
У нас др. Живков приблизително тогава обяви, че „вече изхранваме две Българии”, а следващата цел е да станат три! Да, глад у нас нямаше, затова пък външният ни дълг е започвал тайно и устремно да расте, ще го плащат и внуците ни. Не знам вече кое е за предпочитане...

Солженицин по това време написва „Архипелага ГУЛАГ”.

Но в онази пролет нищо подобно не би ме заинтригувало, дори и най-секретното.

Най-доволни от моята бременност, парадоксално, въпреки крехката ми възраст, бяха татко и мама. След като се проведоха кръстосаните разговори с противниците и се изясни, че няма пречки да се оженим, нашите се успокоиха – значи край на непрекъснатите скандали около моите закъснения! Друг ще ми бере гайлето, да се оправя! Ще си седна на дупето и повече няма да ги тероризирам! След години татко ми призна, че са ми бъркали в джобовете и чантата дали нямам пари (проститутка) или неидентифицирани вещества (наркоманка). Жалко, че никога не му разказах за откачения купон. Но той си знаеше как пият студентите - сам го бе преживявал, все пак. Въпреки това като дойде на една бригада да ме види, не беше щастлив - селският кръчмар го беше светнал, че е в режим на непрекъснати доставки, изпива се и последната шльокавица!

През лятото се ожених, а през септември взех две поправки – по журналистическа стилистика и по неотразимата, невероятна и недостижима за мен политикономия, по която тройката „по бременност” ми се видя като шест плюс. Огромният ми корем ме спаси още веднъж, в началото на януари, на изпита по „исторически материализъм”. Няма да обяснявам какво означава това заклинание – който е бил, знае, който не е бил – не ще разбере. Хашек има в „Швейк” една история: добрият войник като цивилен е редактор в списание „За животните” и започва да „открива” и описва несъществуващи видове - сернистокореместия кит, лукавия благинар, едливия вол, сепийната инфузория и еленската нервозна пачуха. Същата научна стойност притежават „философско-историческите” постановки в истмат, но не умирахме от смях с тях, защото ги зубрехме и ни изпитваха, а преподавателите бяха тежки нервозни пачухи. Две седмици преди да родя обясних на доцентката по истмат, че световната социалистическа система, за която в учебника имаше дебела глава, още не е съвсем световна (макар че ще стане, допълних убедено). Тя зяпна и в унес ми писа 3, очевидно „по бременност” и просто да й се махна от главата. Както се казваше тогава: Скъсали те по истмат? - Благодари се, че не са те арестували!

Разведряването си беше заминало, конвергенцията (имаше теория, че соцът и Западът постепенно ще се сближават и мейби ще се слеят) беше пратена във фризера и беше изхвърлена от него на торището само петнайсетина години по-късно, като предвоенно замразено месо, внесено от днешен български разбойник. Италианските момчета не се върнаха, никога вече на такава мощна екзотична вълна.
Аз родих първото си дете.

Започна животът.