автор: prizracheto

Името ти.... то говори много!
То те кара да вървиш напред.
В него крие се велика сила.
Ще го носиш цял живот.

В тебе крие се човек железен,
колкото и да си мислиш,
че не си такъв.
Ти си този, който искам...

ти си моят свят...
моята любов!

Да бъдеш славен,
писано ти е...
Да се докажеш!

Да покажеш, на тия дето
те мразят, че си повече
от тях!

Да имаш всичко на света.
Да имаш любовта ми!
И твой да бъде, целият
ми свят!

Защото някой, някога е казал,
че всеки има половинка
на земята...

И в тебе виждам всичко
дето нямам...
и всичко, за което бих
се борила...

Да!Аз жената!

В душата ти се крие
крехка личност!
Не би понесъл да си наранен!
Но аз съм тук...

Нали ме искаш?
Нали за мене мислиш всеки ден?!

Нали, когато теб боли те...
сърцето ми се къса, от това,
и сълзите, които не проливаш,
проливам аз сама!

И болката, която не показваш,
поемам с цялата си същност!

За това, че се обичаме,
че те намерих,
аз благославям цялата,
около мен окръжност!

За това, че ти си ме подкрепял-
много.И силен бил си, щом съм слаба...
благодаря ти...

защото съм била и невъзможна!
Благодаря затуй, че ми
даряваш младостта ти!

Благодаря ти, за това,
че се усмихвам, че чувствам
щастието в мойте вени!

Че донесе слънце,
в сивата ми същност!
Благодаря, че...
ме обичаш още!!!