автор: hristoodz

По мотиви на Димчо Дебелянов

Ти ела във съня ми тогава-
на прохладната утрин часът,
из мъглите когато изгрява
лъчезарно разнежен денят.

И облей ме със сълзи горещи,
разтърси таз заспала душа,
събуди я за полети- срещи-
нахрани я със блян и мечта.

Аз пробуден от тебе, ще стана
със разискрено- топли очи
и тогава душа възмечтана
ще запее и ще полети.

Ще летя над просторите светли-
в синевата кат детска мечта,
ще се нося по пътища звездни-
над безкрайната светла земя...

14.11.2009 г