автор: _katerina_

Тримата приятели се приближиха и кацнаха.Карим се приближи и докосна каменните блокове.Те бяха направени от мек варовик и всичко бе толкова симетрично и изящно.Тиберин и Яра разгънаха и заразглеждаха папирусите.На единия имаше нещо като скицирана карта.Имаше нарисуван лотос между дясната лапа на Сфинкса и брега на реката.
-Не мислите ли, че е малко странна тази рисунка?-попита Яра.
-Наистина, нещо не се вързва хибрид между човек и лъв, и лотос.И то в пустинята.Размениха си погледи тримата и се насочиха към посоченото място.Тиберин наблюдаваше внимателно каменната лапа, като че търсеше някакъв вход, а Карим и Яра оглеждаха брега на Нил.Точно, където беше нарисуван лотоса , откриха метален капак.Повдигнаха го и пред тях се откриха стълби , които водеха дълбоко под пясъците.Тримата заслизаха бавно надолу, извадиха лазерните си фенери .Вътре беше тъмно, влажно и студено.Стигнаха до голяма зала, огромна подземна камера.Застанаха в средата и осветиха помещението.В три от посоките имаше статуи ,които приличаха на Сфинкса, само че в изправено положение, а в четвъртата-лотос.
Тиберин и Яра тръгнаха към статуите , Карим се приближи до лотоса.Отново взе картата и сравняваше местоположението.Очевидно зад трите статуи започваха коридори до трите пирамиди около Сфинкса, а какво има зад това загадъчно цвете?Професор Янус имаше една любима фраза:"Всички гениални неща са невероятно прости!"
Карим разглеждаше картата, после лотоса и мислеше върху думите на професора.
-Тиберин, Яра, елате да ми помогнете!Да се опитаме да завъртим цветето по посока на часовниковата стрелка, като руля на кораб.
И тримата вложиха всички сили и... нищо.
-Явно не това е ключът към загадката-каза Яра.
-Дайте да опитаме отново!Все пак стои неподвижно от хилядолетия!-помоли ги Карим.
И отново се напънаха с все сили и -О, чудото стана!
Една каменна плоча се повдигаше бавно нагоре и пред смелчаците се откри приказна гледка-един огромен хангар и по средата космически кораб.Той имаше формата на диск.Сиви метални отблясъци затанцуваха в тъмнината.Тримата стояха с отворени уста , онемели от гледката пред тях.
-Ощипи ме, да се убедя, че не сънувам!-промълви заеквайки Тиберин на Яра, като продължаваше да стои неподвижно.Карим запристъпва плахо напред, приближи се до кораба, докосна го , като че го гали.
-Красавец!
-А как ли се задейства?Тиберин извади папирусите да ги разгледаме отново.
-Тук има някакви срички.
-Професора каза, че се активира с мантри.Хайде да опитаме да се концентрираме и да ги изречем.
-ОМ МА НИ ПАД ХЕ ХУМ!
-Нищо не се получи.
-Нали знаете, че много неща в религиите се повтарят по три пъти-каза Карим.
-Да се опитаме да изчистим съзнанието си от други мисли и да се концентрираме в кораба.
И тримата насочиха мислите си към металния "принц".В един глас повториха три пъти мантрата и неонови светлини заиграха около тях-кораба се активира.
Отвори се входния люк, момчетата влязоха вътре , стъпвайки плахо, все едно вървят върху тънък лед и гледаха с възхищение.Всичко беше невероятно симетрично , стените изглеждаха толкова фини, сякаш бяха от коприна и сатен.Създаваха усещане за нежност и хармония.
Тиберин и Яра, като специалисти , се заеха да вдигнат кораба.
"Но как ще излети през пясъците ?"-си мислеше Карим
следва продължение