Пиша ти писмо, Приятелю,
толкова самотно и студено е.
Доста са заплетени пространствата,
пътищата си като коса
– отрязах-
стъпках и подминах
всяко връщане.
Малко плаках,
припознах се в някого.
Избелява почерка и спомена.
Прецъфтява в двора ти черешата.
Всичките череши прецъфтяват.
Тук при мен е ден, при теб е вечер.
Корабите тръгват отдалече,
вятърът опъва мачтите
свири и се свива във малка
точица.
Мястото от спомена
ми липсва,
липсва ми познатото
-физически.
Липсват ми дори
ръцете ти.
Ехото в гласът
на зимата.
Разцъфтяла,
зряла
и отсечена,
липсва ми
черешата.
Косата ми.
Кръгове,
водовъртежи,
улици.
Пиша ти писмо и съм адреса му.