автор: delfinivoda

Стъпваш по килим вълшебен
от изпъстрени листа.
Носиш плодове узрели,
заченати от пролетта.

Макар че си в мъгли обвита,
със дъждове и ветрове,
за мене ти си пак красива -
дори с разплакано лице.

Аз такава те обичам -
тъжна и замислена.
С твойто име днес наричам
моето момиче.