автор: Slon-Madrigal

Действащи лица:
Зайко
Баба Мравка Черногръбка
Вълчо
Лисана
Меца Любомедова
Щърк от международната поща
Мравки и мушици

1 действие

(Сцената е насред гората. Представлява полянка и едно огромно дърво в края на полянката. Зайко се появявя набегом, тича наоколо и се оглежда)
Зайко(уплашено) : Няма я май лисицата вече! Ох, краченца! Добре, че избягах, но хубавите гъбки, които бях събрал за вечеря нямат крачета... Отмъкна ги Лиса и едно „благодаря” не каза дори, ами ме гони и ми се смя чак дотук! Клетият аз!
(Зайко най- накрая се успокоява, диша тежко и сяда до голямото дърво на сцената.Започва да плаче)
Зайко: Няма какво да се залъгвам – всички, всички животни в гората ме мислят за страхливец! Ами ако наистина съм страхливец? Не мога да се бия като Вълчо, нито да мамя като Лиса. Не ме бива дори да плаша пчелите и мравките като Баба Меца...
(изведнъж се чува въздишка. Зайко подскача)
Зайко: Ккк-кой въздъхна?
Баба Мравка: Как няма да въздъхна, като ти слушам глупостите цял половин час вече, Зайо! Седнал си точно на входа на мравуняка ми!
(Зайко се отдръпва от хралупата на дървото)
Зайко: Извинявай, бабо Мравке.
Баба Мравка: Ех и ти...Знаеш ли ,мисля, че мога да ти помогна с нещичко.
Зайко : (изправя се щастлив и усмихнат) : Как, как ще стане това?
Баба Мравка: Сядай, сядай, че като подскочиш, и таваните в къщата ми се разтрисат! Слушай сега: В гората няма пощальон.
Зайко: Е, и?
Баба Мравка: Пощальонът трябва да е бърз, за да носи на животните важни писма и колети. Пък и трябва да ги познава, да знае къде живеят, къде може да ги открие... Ех, откога в нашата гора не е имало пощальон! Все се надявахме я горският, я някой друг да се сетят, но не би... Подивяхме всички... А аз не съм получавала вест от моят Мравчо вече десет години, откак замина в Америка...
(Зайко вече не слуша баба Мравка, той бързо обикаля около дървото и си говори на глас)
Зайко: Ей сега ще отскоча до града, ще взема един хубав костюм на заем от братовчед ми, градинския заек, че и шапка трябва, не само костюм... И ще видят тогава всички кой е Зайко!
(Зайко потегля бегом, а баба Мравка остава да се попече на слънчице пред хралупата)
Баба Мравка(на себе си)Дано пък да излезе нещо от тази работа...


2 действие

Сцена 1
(Сцената е пак същата полянка, само че този път на края й вместо дървото има голяма пещера. От пещерата се чува силно хъркане.През това време в храстите се мярка Зайко – той носи ново тъмносиньо сако със златни ширити и нова шапка – фуражка, и тя украсена.Зайко бързо грабва от земята един камък и го хвърля по пещарата. Някой вътре изревава страшно и на входа се появява мечката)
Баба Меца: Кой е този нещастник, дето си позволява да ме буди по никое време?!
(Зайко излиза напред и подава едно малко листче)
Зайко: За теб е, бабо Мецо, телеграма.
(мечката се стъписва и взема листчето. Бърка в кожухчето си и вади едни огромни очила, с които започва да чете телеграмата)
Баба Меца: Сега, да видим... Я, да, до мене е, Любомедова... Ха! От леля ми във Враца! Пише, че тази година край тях пчелите били направили чудесен мед! (говори на себе си) От кога не съм виждала леля?Все самичка тука си кукувам, и само спя...Я колко килограми съм натрупала... Дали ще вляза в новото кожухче, дето си го купих лани, да се похваля на лелка? Пък тя и на вкусен обяд ме кани...
Жив да си, Зайо! Веднага тръгвам!
(Зайко се подсмихва и потупва чантата, която е метнал през рамо. Внезапно обаче една яркооранжева лапа го хваща и започва да се боричка с него. Оказва се, че зад гърба му е била Лисана.)
Лисана: Хванах ли те, Дългоухи! На голям храбрец се правиш, я да видим какво има в тая твоя чанта!
(изтърсва съдържанието на чантата на земята, докато с едната лапа държи мятащият се Зайко във въздуха )
Лисана: Пфу, нищо особено! Сметки, бележки разни, ха, това пък какво е.....
(в това време обаче баба Меца се е приближила незабелязано до нея, носейки един куфар, и сега на свой ред хваща Лисана за кожухчето вдига я от земята и за малко да я пъхне в куфара. )
Баба Меца : Къде си оставих новото кожухче... А, ето го! А?Ти какво правиш тука?!
Лисана: (уплашено) : Ами прооверявам си пощата, бабо Мецо, как какво!
Баба Меца: Проверяваш, проверяваш, ама гледаш нещо да задигнеш, нали?! Знам те аз, Лисано! Ама тоя път ти прощавам, че отивам на гости на леля във Враца!
(Мечката се отдалечава, подсвирквайки си – нещо като ръмжене. Лисана гледа след нея смаяна. )
(През това време Зайко предпазливо се е скрил зад пещерата)
Лисана: Да видим сега каква беше тая чудесия в чантата ти, Дългоухи..(вади голямо писмо) Яяя, покана!!! От модна къща „Лисор”! Познах по картинкатаааа!!Хайде, Зайко, стига си се крил, нищо няма да ти сторя, само ела и ми прочети какво пише вътре, че така и не се научих да чета....
(Зайко се приближава и започва да чете)
Зайко:Модна къща „Лисор” кани Лисана Горска за топманекен на голямото си модно шоу във вторник вечер! Облекло – официално, козина.
(Лисана в първия момент се смайва, а после цялата грейва от щастие)
Лисана: Олеле, Зайко, аз наистина ли съм толкова хубава?
Зайко: Ами хубава си, Лиске, виж, чак покана са ти пратили за ревю...
Лисана: Зайко, никой до сега не ми е казвал, че съм хубава! Все „хитра” ми викат, или „крадлива” .... Но(тя поглажда дългата си разкошна опашка) аз си знаех, че все пак наистина съм хубава и не съм само хитра и крадлива... Тръгвам веднага, Зайкоо!!!
Зайко: Къде, Лиске! Та шоуто е след два дни!
Лисана:Е, то може да е след два дни, ама аз трябва да си боядисам козинката, да си подстрижа опашката, да си направя маска на крачетата... Ох, красотата е тежко задължение, Дългоушко....
(Лисана напуска, подскачайки щастлива във въздуха и тананикайки си нещо от популярна оперета)
Зайко: (усмихвайки се под мустак) Е, оттървах гората поне за няколко дни от грубиянката баба Меца и от хитрушата Лисана! Още само малко работа имам да свърша...

Сцена 2

(Лисана се е разположила наслед полянката на шезлонг, муцунката й е намазана със специална маска за лице, козината й е подстригана и краищата й се боядисани – на кичури – в синьо и зелено. На сцената излиза Вълчо – хулиганът на гората, носи тъмни очила и заради тях не вижда веднага Лисана, поради което й настъпва опашката.)

Лисана: Ох, глупав вълк! Развали ми цялата разкрасителна процедура с окаляните си крака!!!
Вълчо (сваля очилата и я вижда) Олеле!!! ( хуква да бяга панически и спира чак в другия край на поляната, за да си поеме дъх. )

Вълчо: Тая гора съвсем полудя тези дни. Ох, дъх не ми остана. Вчера три пъти срещнах баба Меца и тя и трите пъти ме помисли за изгубеното си палто.... Без малко да ме хлопне в куфара!!! А днес – извънземни нападнали къщата на Лиса! Ами добре, че избягах, че кой знае какво щяха да ми направят! Тая работа нещо гнила ми се вижда. Откакто заекът стана пощальон взеха да се случват тези странни неща, та ще трябва да разберем какво става... Тук някъде беше заешката дупка, да си припомня...
(Вълчо се приближава до една хралупа, скрита в единия край на полянката и внимателно почуква по вратата)
Вълчо (озъбен) Ще го изненадам, ще види той!
(Зайко отваря вратата и е смаян. Понечва да я хлопне под носа на вълка, но той го измъква за козинката навън)
Вълчо: Казвай, Дългоухи, каква си я скроил пак? И без увъртания.
(Зайко обаче се съвзема и започва да го гледа строго)
Зайко: Ако не ме пуснеш на земята, Вълчо, никога няма да узнаеш какво ти е пратила майка ти...
Вълчо:Майка ми?! А? Какви са тези работи? (пуска го на земята)
(Зайко донася от къщи някъкъв голям пакет и подава лист на Вълчо)
Зайко:Подпиши тук.
Вълчо:Къде? Какво е това?
Зайко: Колет за теб, от майка ти.
Вълчо: Колет за мен, това всичкото за мен ли е? На мен никой никога не ми е пращал нищичко – ни писмо, ни дори телеграма, а сега – колет? Ти знаеш ли какво има вътре?
Зайко : Не, бе Вълчо, отиди да си го отвориш сам.
(Вълчо оставя Зайко да се прибере в храпулата си и още малко стои насред поляната с големия пакет пред себе си.
Вълчо: Значи мама ми е изпратила колет. А тя все казваше, че съм непрокопсаник и нищо няма да излезе от мен, защото съм непоправим хулиган, големият лош вълк. Гррр.
(Той бавно отваря пакета. Вътре се оказва увита малка плюшена играчка – сърничка)
Вълчо: О, мамо! (заплаква и прегръща сърничката) Само ти можеше да знаеш, че за това съм си мечтал винаги!
(излиза от сцената, прегърнал своя подарък)