автор: vanilin

На Атанас Липчев

Купища от книги, автографи,
срещи, чашки, постове, съдби...
Пламенни слова и епитафии...
Раждат ли творците? Може би...

Малко са онези, дето могат
да творят от здрача светлина,
да прозират общата тревога,
да отглеждат чувство за вина...

Драскат си безличните поети –
със страстта на дремещ политик...
И преди, и днес в стиха им свети
на властта заостреният щик...

Както и преди, и днес огласят
с нежни трели речевата шир...
Кротко препродават съвестта си,
следват финикийския кумир....

Но и днес писатели пленяват –
със талант, със име и със чест!...
Времето отсява всяка плява
и я разпилява... Без адрес...