Една майка имала две деца- едно момиче и едно момче. Грижела се, обичала ги. Не им давала никаква работа да започнат- да не се изморят, да не се наранят.
Децата растели разглезени. Все се карали. Все се биели. Майката често плачела- не получавала обич от децата си.
Богинята на природата виждала всичко. Не издържала да гледа лошите деца и тяхната майка. Превърнала майката в майката Земя. Тя започнала да се върти, да търси децата си. Виждала сина си красив и блестящ- богинята го била превърнала в Слънце. Виждала дъщеря си - пълнолика хубавица- Луната, която все се въртяла край себе си и край майка си се въртяла, и край брат си също.
Така ги наказала богинята- да се виждат, да не се приближават. Майка си само отдалеч да галят с топъл лъч.
И така...от минали времена- до сега.